Скалните образувания „Каменните гъби“ край Бели пласт – природен феномен и обект на културното наследство в Източните Родопи
През 1980-те години един овчар от село Бели пласт се прибрал вечерта и разказал в кръчмата: „Днес гъбите ми проговориха!“. Хората се смели, но на следващия ден отишли да видят – и наистина, сред поляната стърчали гигантски розови гъби с високи колкото човек. Оттогава никой не се шегува с „манатарките, които не се ядат“.
Съдържание на темата
- Къде точно се намират Каменните гъби?
- Как са се образували – научното обяснение
- Геоложки особености и минерален състав
- Правен статут и опазване
- Туризъм и как да стигнете
- Културно-историческо и фолклорно значение
- Интересни факти
 |
| Каменните гъби (The Stone Mushrooms) |
Къде точно се намират Каменните гъби?
Как са се образували – научното обяснение
Каменните гъби са класически пример за избирателно (диференциално) изветряне в риолитови и перлитови вулкански туфи от ранния олигоцен – на възраст около 20–25 милиона години.
Процесът стъпка по стъпка:
- Преди около 30–35 милиона години (ранен олигоцен)
Източните Родопи са част от мощна вулканска дъга. Горещи пирокластични потоци – смес от нажежена пепел, пемза и вулкански газове (600–800 °C) – се изливат с огромна скорост и бързо се охлаждат на повърхността. Образуват се дебели пластове риолитови и риодацитови вулкански туфи. - Вътре в туфата възникват два слоя с различна твърдост
Горният слой е по-богат на кварц и фелдшпат – става по-плътен и много по-устойчив на изветряне.
Долният слой съдържа повече вулканско стъкло и е по-порест – следователно по-мек и лесно разрушим. - Преди около 20–15 милиона години районът се издига над морето
Тектонски движения повдигат скалите над морското равнище. Започва продължително изветряне на открито от дъжд, вятър, слънце и резки температурни промени. - Започва избирателното изветряне
Меките части на туфа се разрушават десетки пъти по-бързо. Твърдите горни блокове остават почти непокътнати и действат като „защитни шапки“ за материала под тях. - Оформят се стъблата и шапките
С течение на милионите години около всяка твърда шапка мекият туф се „изяжда“ и се получава тънко стъбло (30–80 см диаметър), а отгоре остава широка шапка с диаметър до 4–5 метра. - Днес виждаме финалния резултат
Пред нас стоят над 20 розово-зелени „гъби“ с височина 2–4 метра. Розовият и червеникав цвят идва от оксидите на желязото (хематит), а зелените оттенъци – от минералите епидот и хлорит. Целият процес на изветряне след издигането е отнел поне 15–20 милиона години.
Геоложки особености и минерален състав
Шапките са изградени предимно от риолит с високо съдържание на кварц и фелдшпат, а стъблата – от по-порест вулкански туф. Характерният розов цвят се дължи на оксидите на желязото, а зелените оттенъци – на хлорит и епидот.
В България подобни образувания има още край село Студена (Перперек) и в района на Маджарово, но никъде не са толкова добре оформени и многобройни.
Правен статут и опазване
От 1974 г. Каменните гъби са обявени за природна забележителност с площ 7,5 ха (ДВ, бр. 23/1974). Забранено е чупенето, катеренето и надраскването на скалите. През 2023–2024 г. с европейско финансиране бяха изградени дървени парапети, информационни табели и пейки.
Туризъм и как да стигнете
- С кола: Следвайте маршрута: София → Пловдив (по А1 "Тракия") → Хасково → От Хасково поемате по първокласния път I-5 / E85 в посока Кърджали.
- Локация: "Каменните гъби" се намират от дясната страна на пътя, около 17 км преди да влезете в град Кърджали и малко след отбивката за село Бели пласт. Има ясно обозначен паркинг и табели.
- GPS координати: 41.785906, 25.432356
- Препоръчителни месеци: Периодите април–юни и септември–октомври са идеални, тъй като температурите са най-приятни за разходка в района на Източните Родопи, а природата наоколо е най-свежа.
Културно-историческо и фолклорно значение
Местните разказват, че гъбите са вкаменени великански манатарки, които самодивите са брали за зимата. Друга легенда твърди, че са останки от тракийско светилище – формата им наподобява фалически символи, често срещани в тракийската култура.
Въпреки липсата на археологически доказателства, районът е част от сакралния пейзаж на Източните Родопи – Перперикон, Татул и Харман кая са само на 30–40 км.
Интересни факти
- Най-голямата „гъба“ има шапка с диаметър 5,2 м и тежи около 40 тона.
- През 2008 г. българският филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ има кадри точно оттук.
- В сухо време някои шапки издават лек звън, когато духа вятърху тях – заради кухините вътре.
Заключение
Каменните гъби край Бели пласт са рядък пример за това как природата може да сътвори истинско изкуство, а човекът – да го запази за поколенията. Те са не само геоложко чудо, но и символ на крехкото равновесие между красотата и опазването ѝ. Когато застанете пред тях, ще разберете защо Родопите продължават да бъдат една от най-мистериозните и красиви планини на Балканите.
Ако сте посещавали Каменните гъби, споделете в коментарите коя легенда сте чули от местните или коя „гъба“ ви впечатли най-много! И ако статията ви хареса – споделете я с приятели, които обичат да откриват скритите съкровища на България.
---
Rada Evtimova
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни и смислени коментари.